"Има моменти, които трудно се обясняват с числа, с анализи или с институционални формули. Моменти, в които се чува не позиция, а преживяване. Все по-често млади, високообразовани българи говорят за европейския път на България с вълнение, което не се учи и не се симулира – с увереност, която идва не от декларации, а от принадлежност.

Преди няколко седмици присъствах на такъв разговор. Българин, израснал в Нидерландия и днес заемащ отговорна позиция в европейска институция, каза съвсем просто: „От малък се опитвах да убеждавам съучениците и приятелите си, че България е част от Европа. Не ме разбираха. Днес всички разбират.“

В тези думи нямаше поза. Имаше спокойствие и яснота.

Днес думите „Добре дошла, България“ могат да се чуят и да се видят във Франкфурт, Брюксел, Люксембург и на още много места в Европа. Нашият отговор към приятелите ни там е кратък и ясен: „Благодаря, приятели. Ние сме си вкъщи.“

Това не е протокол. Това е чувство.

В този смисъл еврото не е просто икономическо решение. То не е само валута. То е знак за принадлежност – че мястото ти не е в периферията, а в пространство на общи правила, доверие и отговорност. Знак, че усилието, което си положил, е било разпознато и прието.

Българският лев винаги е бил повече от пари. Името му идва от лъва – символ, който съпътства българската държавност от векове. Левът остава част от нашата история и от паметта на поколения българи. Никой не го отнема. Той просто заема своето място в разказа за страната ни – редом с марките, франковете и лирите на други европейски народи.

Еврото не прекъсва този разказ. То го продължава.

Българските букви, образите на Мадарския конник, на Свети Иван Рилски и на Паисий Хилендарски върху европейските пари казват ясно: ние не се отказваме от себе си. Ние заявяваме кои сме.

В последните дни този избор беше отбелязан и от Вселенския патриарх Вартоломей – с онзи спокоен авторитет, който не съди, а разпознава значението на символите. Момент, който отразява уверено присъствие на България в Европа, духовна зрялост и уважение към собствената ѝ история. Не като отказ от идентичност, а като нейно уверено присъствие в по-широка общност.

Този момент не изисква възторг. Той изисква яснота. И спокойната увереност, че принадлежността, паметта и бъдещето могат да вървят заедно.

БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ – така пише на най-новите европейски монети. И това казва достатъчно.

Защото България е Европа. И Европа е България."